Като малък мечтаех да бъда грахово зърно, четях много приказки. После в пубертета исках да нямам пъпки... по лицето, за да ме харесват момичетата, които вече имаха цикъл...нищо лошо.
В казармата вече никак не ми се четеше, сещате се нали... просто нямаше време хе

Един поет описваше дървото.

Какви ли ужаси не изтърпя,
горкото!

3276. Вече боледувам от онази болест, на която постоянно забравям наименованието.
3277. Колкото по-малко пари има човек, толкова по-желязна сила на волята трябва да притежава.
3278. Най-интересната част от един скандал винаги остава в тайна.

Някои казват - девет кръга имало в ада.
Но това са онези, които въобще не са слизали.
И понеже един видял е колкото други хиляда -
ще ви кажа, че кръговете са поне девет хиляди.

Жена съм на средна възраст, но се чувствам неприлично млада. Е, случва се да ме приземяват от време на време, но за кратко.

Като черна сянка в силуета на нощта
събира своите пръснати звезди,
вдъхновена от илюзия и изгубена в суета
хвърля се в ироничен огън и в пламъците се топи.

Част ІІІ

„Самото живеене е умиране, защото всеки изживян ден е един ден по-малко от живота ни.”

Случайно ли е да замръкнеш под дърво, където
висях - последната забравена от Бога ябълка.
Съдба ли беше, да си гладен, а сърцето ти
да ти пошепне: Откъсни я! Тя е хлябът твой!

размислен къдрав храст
велатурен и окъпан
в зелена буйна страст

Вечността е просто древен бряг,
плискан от вълните на годините,
шеметни във вечния си бяг –
ту оловни, ту лазурно сини.