– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних, дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.

Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.

Усещане за Път.
Сто взривени слънца
от една сълза.
В Пътуване към себе си.

Безмълвен бродя в празните пространства
на тъжно и самотно време,
в изпепеленото безветрено поле

Заслужава си за този миг,
да се живее.
когато мислите ти са отправени,
единствено към мен.

-Здрасти... може ли?
Стойнов се прозя и махна с ръка.
-Здрасти, Вълков. Искаш ли кафе?

Лягам си. Леглото ми е празно.
Очите ми забиват се в тавана.
Ужасно сам съм. Безобразно.
И мисля. Друго не остана.

Поетът може да е славей,
но също – и крадлива сврака:
с перото да те утешава,
а с нож да те причаква в мрака.

Най-любопитните вакантни позиции
от 77 сайта, предлагащи работа

Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото ...
Чужди са.