Ако решиш от себе си да правиш храм,
колкото по-високо го издигаш,
толкова повече ще си оставаш сам
и няма делничната глъч до теб да стига.

Чу се плясък. Скочих в морето и веднага почувствах блаженство. Водата още беше хладна. Слънцето не беше успяло да я нагрее и тя галеше приятно кожата ми. Точно това ми трябваше сега, за да угася за момент страстта от вълшебното изживяване преди малко. Заплувах покрай яхтата с лекота. Морето ме галеше точно както ръцете на Алекс преди минута.

В небето синьо над главата ми
преплитат клонки влюбени борове
и катеричката на радостта им
от клон на клон подскача запъхтяна –

На ЕХ

Истината. Би ли умрял за нея?! Тук е вододелът, различаването. Най-трудно се приема Истината. Срещу нея винаги скачат. Кой? Всичко нечисто под слънцето. Защото е много страшна за него. Изгаря.

Някой монета пусна в джубокс.
Протегна се на саксофон самотният зов..
Изтръгна от дрямка пазача на фара.
Притиснати сенки танцуват в мрака,
в такт със вълните полюшват бедра.
Сънен пазачът запали лула.

…и лека нощ, земляк
aдаш…
сънувам масите от столове
и съвършените им сраствания

Банкя. На мегданчето чешма с четири чучура. Хладка вода, минерална. Срещу нея стара достолепна къща, белосана, подържана, за нея залепена втора, зад тях трета. Дворчето малко, свито в дувара, поостригано и варосано. Излиза наперена кметицата.
- Добре дошле
- Добре заварили. Хубав чардак

На 5ти декември
хиляда деветстотин и дванайста
двама пияни седнали да се почерпят допълнително.

Пред портите ти връзвам коня
и хвърлям в твоите крака
окървавената си броня

Изгори, без да светиш,
само дим да остане искам от тебе.
Разбери ти ми пречиш,
в моя свят си така непотребен.