Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но заявяваше утешително:
— Поне ще е само за седмица.