Ядосах се и кàзах на Калина:
- Не се хвалѝ, че си мома и половина!

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката й в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по скайп си даде сметка, че това едва ли би могло да се случи. Не и с тази жена. С нея не би се разминал просто така.

Те танцуваха в ритъма на вятъра в една красива феерична приказка. Войската покри цялата земя и всичко замръзна в прегръдката им.

Из радиопиесата "Цветето Армонда ...""

Най-полезен на този свят
и за беден и за богат -
това е Чадъра, това е Чадъра,
който човек си в живота избира.

Патината на излъсканата сигурност
настръхнало ни преброява дните -
бременни с идеи,
наранени от изгреви.

…защото всеки лъч
пробождащ облачни гърди,
неизбежно се повтаря
щом достигнал е сърцата

Нрáвът ми див е, а мислите - огнени.
Шита със страст самодивската риза.

Когато ми разтвори с обич пръстите
и ми поглади с поглед дланите,
ти беше вече пътя ми прекръстил
и следваше по линиите плавни

Сънувах сън
и този сън се отрази в една безбрежност,

Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време.