Зелено, искрящо мълчание.
Безкрайни уханни гори...
Едно невъзможно мечтание
оплита душата. Трепти.

Продължение от Мечтата на Оног (8)

През следващата година на Оног му стана ясно какво точно е имал предвид Корнелиус с думите, че магията иска истинска отдаденост. Денят му започваше в ранни зори и преминаваше в работилницата. Оног често оставаше там дълго след като слънцето се скриеше зад хоризонта и се прибираше в стаята си само за да поспи.

Идвам във съня ти, за да те прегърна,
всяка нощ, във моят ме докосваш ти...
В звезден миг, ще те събудя и целуна,
и душата ти, със моята ще полети...

Шляпа времето
в локви от вчера
босо, със сандали в ръце.

„Звездите, Васенка, са очите на добрите хора- повтаряше баба Ирина, когато беше малък. –На Бог му е жал за светлината им, затова я прибира при себе си, когато смъртта я угаси. Все по-лош става света, затова и небето е по-беззвездно... Трябва да бъдеш добър, за да не живеят в тъмнина децата ти.”

3281. Ако врагът не се предава, значи трябва да му заплатим.

Голямата стрелка на мисълта ни, описва тази скучна траектория
на чувствата ни дребно-измеримите, увиснали на малката стрелка.
Минава секундарникът - неволя с привидно равнодушие отгоре им
примигва с тъмни клепки и въздъхва живота между "после" и "сега".

Вървя през гората на трудните дни.
На грижите тежките стволове, черни
преграда поставят пред взора ми.

Някои от стиловете песни отговарят на първичните езици и са отразени в техните азбуки.

Все повече усещам симптомите на онази така типична за есента на мъжкия екзистенц болест - болестта на Поркинсон. Сутрин целият треперя, а на дисплея на термометъра редовно излиза съобщение "42 градуса, двойно преварена".