Има една дълбока, небесна река,
която извира от звездна мъгла
и се влива в света,
а по вълните й, люш- люш,
плува и лъкатуши

Мамино мило момиче,

Помниш ли „Хензел и Гретел?“
Щом се научи да сричаш,
ти първо нея прочете.

Дописвам си поемата. Живот...
Препускам по последните ѝ стихове,
по челото избиват капки пот,
а всъщност, не ме гони никой.

Безсмислена е всяка съпротива
и нека тази плява изгори
на чувствата-от кимване по-кратки,
с които изведнъж ме приземи.
Днес няма за излитане площадки.
Най-хубавото лято си отива,
преди да е започнало дори.

1.
Слънчева река
в косите на вятъра

предречено е вехтата луна
в най-восъчните сънища и рими
макар и недолюбена
да скита

В деня на добрата магия
Земята въздъхна нетрудна.
А капките дъжд, подранили,
шептяха в листата за чудо.

Спонтанно реших да натисна паузата, да направя разходка и да полетя с новото крило в долината на гр.Драма. Отегчително нормално премина подготовката и остави мислите ми да се щурат, като разсърдени мравки из главата. Също толкова бе подтискащо и пътуването през страната. Гледките от жертво-

Искам да напиша
нещо толкова внезапно
като бурята, която
някога
отгледа зрялост
във очите на децата ми.

Понякога и мракът е червен.
Дърветата са огнени чудовища -
поклащат бавно грапави туловища,
задавени от въздух нажежен.