Дори и мракът на душата има край.
Вървиш из тъмното. В стените й се блъскаш.
Обелваш лакти, колене, глава и най-
подир така до блясък я излъскваш,

вечно търсещият поглед
на очите
изначално жадни и невиждащи
познават ли, което се открива

Навън врабците си говорят глупости
и гларуси кресливо им пригласят...

наброските се трупат сутрин росно
с детайли за трънак и самодиви
и снощни пеперудености в разлив
на трели -

Посветено и вдъхновено от Филип


Белла влезе в любимият им елегантен ресторант. Беше пристигнала по- рано и се настани на тяхната маса.

На Мили защото ме вдъхнови да говоря и
проф. Цветков (milcho), който ме доведе в Хулите

„ Звездният прах пропълзя, ослуша се, огледа се, осъзна се и обърна взор към звездите.” К.Сейгън, „Космос”

Колко сила се крие във мене,
преобърнах няколко бездни.
Мълчаливо усмихната денем,
със искрици в очите ми звездни.

Сред морето съм остров. И до мене се стига
само в кораб с червени платна.

...а те дописвах с хиляди полудели атоми
вместо с камъни да се убия,
луните дебнех - сухи като оброчища

Това е продължение на:
dedenze.blog.bg/drugi/2013/06/08/jenskiiat-modifikator.1118292