Росно, свежо пролетно утро гази босо в гънките на планината. Огласяно от хора на ранобудните птички, то сякаш носи слънцето в големите си топли длани в дар на земята. В далечината, последните преспи сняг по билото на Балкана са накацали като ято бели гълъби. И е леко на душата, изпълнена с мечтание. Мечтание, в което красотата властва и доброто кълни от всяка клетка на природата.

Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило.

Селска идилия
самотни гнезда

Започвам да си мисля, че всички бавно, сигурно и съвсем задължително - мутираме и изперкваме.
Снощи сънувам, че съм GSM!

Най-любопитните вакантни позиции
от 77 сайта, предлагащи работа

Гореща луна

На въпрос на Лазура, разговарящи до струга й, отвърна с "оу райт".

Не, каза детенцето от количката извади кифлата от опаковката, и я заръфа стиснала я с ръчичка.

Страхувам се от времето,
изтичащо през пръстите.
Страхувам се от цветето,
над нечий труп поникнало.

В тази толкоз абсурдна държава,
всичко става, но все на обратно.
Кметът дава, пъдарят - не дава
и затъваме в по-кално блато.