Сомнамбулно

Автор: Ranobudniche
Дата: 01.06.2008 @ 09:35:05
Раздел: Поезия


Сънят ми се пропука –
непоръбен.
По линии, от никого чертани.
За устните ми зимата
присъди
пазач - дъга, от никога останала.

Стръвта, с която яростта ме хвърля
във хищната прегръдка на потока,
по пръстите ми на пружини пъпли
и в гърлото се впива - без посока.

Спокойна съм, обаче.
До бездушност.
Без памет. Без сълзи и бурни драми.
И слънцето угасна.
Няма суша.
Сънят намигна ми: „Ти гониш”.
И ме хвана.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=90201