Отново
Автор: algor Дата: 03.08.2007 @ 06:38:02 Раздел: Избрано поезия
Само луната и славеят -
над сърцето ми в пет сутринта.
Чисто е утрото, здраво е -
миг от началото на света.
Хайде да почнем отново.
Хаоса нощен да подредим.
Първото, дивото слово
да приласкаем, опитомим...
Да се научим от вятъра
на простор, свобода и озон.
И да дадем на душата
лятна сянка и зимен подслон.
Колко е лесно без злобата,
колко е хубаво с любовта.
Славеят пее във клоните
странни, невероятни неща.
Идва и слънцето - точно е.
Сякаш изгрява заради мен.
Само че как се започваше
този живот подреден?
|
|