Самотохолизъм
Автор: 0805 Дата: 13.09.2006 @ 00:02:25 Раздел: Избрано поезия
Отпивам липсата ти много бавно -
достатъчно годишна е. И скъпа.
Неразредена, царевична, жадна
в душевния ти бар пристъпвам.
Тук сенките са мрачни и опушени,
във спомени зазидани, смълчани...
Във всеки ъгъл - паяк сгушил се
в коприна лепкава, недотъкана...
Разхвърляни по пода, уж небрежно,
запомнени следи от стъпки парят.
Износени са масите. От нежност.
Закърпени - протритите ръкави.
Пристъпвам в твоя бар душевен.
Отпивам липсата ти много бавно.
Преглъщам всяка отлежала сянка.
И знам, че всъщност, ти си жадният.
|
|