ХуЛите

Отлива слънчеви лъчи
пещта на деня,
августовски зной...
Пресъхва небето,
в синя дантелена рокля,
черни лястовици
бродират с кръстчета
неземни шевици.
Oголели стърнища,
със стълбове злато,
сбират гарвани
в блага раздумка...

Есента наближава,
ден подир ден,
сбира в сламени спомени,
летните жеги;
щурците свирят,
стържат струните,
под прожектора лунен,
над покриви скачащ...
Звездите от публиката,
светят безпаметно,
с пелерини от нощна тъма,
седнали горе в ложата...

Реката бълбука,
носи хладна въздишка,
край тополи с тъмни чела,
небето подпрели
с крехки клони,
и така дялка нощта
с длето час по час,
в тишина и покой;
в тъмното пеперудени сенки
търсят брод в огради и сънища;
нощта се изплъзва на пръсти,
сянка на скитник във времето...