Следа

Автор: Symbol
Дата: 12.08.2017 @ 15:56:33
Раздел: Любовна лирика


Остана в мен, остана тъй да свети
една следа от майската звезда.
То умее, сърцето, да усети,
да сбъдва тихо последната мечта.

Дали във пир животът се надсмива
или е просто отредената съдба?
Звездата ми, понякога сънливa,
мъждука плахо, но дава ми крила.

Как засветили са всички тъй щастливо!
Как усмихват се дори във тъмнина!
Прегърнати от поглед обичливо,
ликуват, сгушени в мека топлина.

Как искам звездата ми да свети,
усмихната в безмълвна тишина!
С обич - обичта ти да усети,
но изгубил си нейната следа...

Symbol

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=188728