ХуЛите - В небето на думите ти сърцето не залязва

Извайвам те сомнамбулно
в скалите житейски,
с очи ветровити стъквам огън
от жужащи луни и слънца.
Небето е дремеща сянка,
сключила пръсти
над безкрайните ни тела.
Край на света ли?
Невъзможен.
С две незалязващи сърца.