ХуЛите - Пешо и Дивият елф, Втора част

- Вашият свят е отражение на нашия. Нашите недостатъци се умножават при вас и достигат до колосална глупост, мързел и безхаберие.

- Но какво говориш. Нас винаги са ни учели, че божественото е свято и чисто – Пешо я гледа с недоверие и песимизъм – а то какво излиза, че за всичките ни злини е виновна расата на елфите…

- Е, и вие се охвърляхте като бивол в локва, не може да го отречеш. Ние не сме ви сътворявали– ехидно го погледна Дивият елф – Никой не казва, че светът на безсмъртните е идеален. Инак нямаше да го има Велвузел, Малгеот, Сатана и всички останали паднали и обезвеличени ангели. Но да продължа нататък. Ние елфите сме едни от малкото останали неопетнени и непокварени божества. Светостта е наш дълг, наред с любовта към природата. За нашето свято достолепие говори и това, че няма нито един паднал от нас. Или поне до скоро нямаше. – лика на Дивият елф помръкна и изведнъж тя замлъкна. Сякаш цялото малко същество се отдръпна и тялото му придоби неприятно зелен цвят. Всичко в нея говори, че изпитва силна вътрешна болка, която я смущава и не ѝ дава покой.

- Нека да позная, първият паднал елф си ти, нали? – гласът на Пешо прозвуча като отмъщение, като справедлив реванш за безпощадните истини, които му бе казал елфа за самия него – И защо те изгониха, какво толкова лошо си сторила?

- Ето, че ти започваш да ставаш досаден – отдръпна се още повече Дивият елф и Пешо усети странна и непреодолима преграда между тях.

- Защо да съм досаден, нали ти първа започна с откровенията, нали ти ми разказа оная философска тирада за обществото и отхвърлянето. Сега разбирам, че си извлякла всичко това от собствен опит – реши да я довърши младия гамен.

- Да, тук си прав, но не забравяй кой тук е безсмъртния все пак – погледна го враждебно Дивият елф. – Нали помниш какво стана с оня едър гущер преди малко.

- Ето, че започна да ме заплашваш. И грубата физическа сила ли влиза в репертоара на вас, падналите ангели?

- Да, и решението дали да я използваме е наше.

Ако в тоя миг странник премине през малката горска полянка на един дънер ще съзре един млад дангалак с раница на гърба. А на другия край на дънера с изненада ще види малко момиче в зелена рокля, която гледа враждебно по посока на дангалака и сякаш мята невидими искри към него. Но въпреки цялото враждебно настроение случайния пътник не може да не усети общия етер, породен от съмишлието и емпатията на двамата, както и от общата им незавидна съдба. Отхвърлянето е това, което ги сближава, макар че несъмнено между съдбите на двамата да имаше една, на пръв поглед огромна разлика. Разлика, породена от различните среди, от различните общества на хора и горски божества от които произлизаха двамата герои. Обществото на хората и на горските духове, макар и да има някои общи антропологични черти се различаваше, както по своята тленност, така и по отношението към хабитата и околната среда. Ако алчните хора се отнасяха с пренебрежение и пилееха с охота природните ресурси, то Елфите се грижеха за тях и правеха всичко по силите си да спрат хищническата им експлоатация. Това често довеждаше до конфликти между двата вида. Но ако в миналото елфите надделяваха, то с течение на времето хитрия човешки вид все повече увеличаваше своите знания и умения и постепенно започна да надмогва над горските и други божества.

Пешо осъзнава всички тези факти и иска да разбере дали между двамата им има някакво противоречие, което може да доведе до неприятен за него сблъсък.

- Няма ли да ми кажеш защо те изгониха другите елфи? Какво толкова си съгрешила? – намести се по-удобно на ръбестия дънер и се приготви да чуе прегрешенията на събеседника си.

- Много си любопитен, не мислиш ли? А любопитството е признак на ниска култура, както при вас, така и при нас – продължаваше да нервничи Дивият елф и увеличи плътността на стената между двамата.

- Искам да знам мога ли да ти имам доверие, затова любопитствам. Пък и доколкото си спомням ти настояваше да си общуваме. Не е ли така? И за да ти покажа моята съпричастност ще ти кажа, че аз не успях в обществото на хората. Там съм последния от тях, пълен непрокопсаник. Не успях да постигна почти нищо значимо според човешките стандарти, в нито една сфера. Въобще бях една голяма грешка. Тук ми е далече по-добре, макар и заедно с един пропаднал елф. Виждаш, че съм откровен докрай, а сега е твой ред.

- Не казваш всичко. Мислиш ли, че не знам за онова момиче с дългата руса плитка? Защо се отказа от нея?

- Не смятам да споделям интимните си провали, но за да задоволя любопитството ти ще кажа, че тя ме заряза. Виждам, че знаеш какво е любовна мъка. Нима на теб не ти се е случвала?

- На мен не може да ми се случи. Ние сме безполови – Дивият елф поразхлаби полето на преградата и се настани по-близо до Пешо, което той възприе като позатопляне на отношенията – Значи след първата ѝ целувка с някой друг реши, че те е зарязала и избяга, така ли?

- Не е било само целувка – сега бе ред на Пешо да помръкне.

- А не помисли ли, че те кара да ревнуваш и да направиш нещо по-решително. Да се приближиш повече до нея и да …

- Моля те, измъчваш ме – извика момчето и затвори очите си, за да изгони образа на златокосото момиче с бистрия син поглед.

- Добре, спирам, само ще ти кажа, че е било само целувка, от която ѝ се е повдигнало. Нищо повече – елфа извърна ехидния си поглед от покрусеното момче и се престори, че загубва интерес към темата – колкото до мен, знай, че нещата ми са къде по-сложни от твоите провали в обществото.

- Не искам да се противопоставяме. Борбата ни, ако може да се нарече така словесния двубой е неравностойна. Ти знаеш почти всичко за мен, а аз изпаднах в ролята на селския глупак, който дори не може да предположи нещо за събеседника си.

- Виждам, че си подвластен на човешкото любопитство. Ако ти разкрия моите неблагополучия ще видиш колко дребни и незначителни са твоите и несъмнено ще получиш облекчение. Нашето общество е подвластно на безусловната йерархия. Тя е основополагащият принцип, на който се гради съществуването ни, затова е недопустимо да бъде нарушавана. Никой елф до сега не беше помислял да заобиколи тоя принцип и да не му се подчини. На йерархията се дължи нашето величие и безсмъртие.

- Това означава ли, е имате Крал, някой върховен елф, комуто се подчиняват всички останали?

- Точно тук е разковничето и причината за моето изгнание. Но почакай, ще ти разкажа.