ХуЛите - Последно пътуване

През погледа ти преминават гари
във есенните дъждове размити,
надеждите се свиват във цигари
и догоряват бавно във гърдите.

Изнизват се последните вагони
с увяхнали от времето куплети,
които няма вече да те върнат
в клуба на прокълнатите поети.

Пътеките преплитат тежко пръсти
и душат със омраза дните,
остава да виси на кръста
това, което е удавено в сълзите.

А любовта напразно пърха
като лежящо във краката птиче,
което няма повече да литне
и затанцува радостно в очите.

И само есенната свян остава
да гали с безразличност взора,
а битието тихо потъмнява,
превръщайки се във умора.