ХуЛите - Вълна към брега

Тичат тънки вълни към брега,
с бели пръстчета да го погалят,
а една немирна вълна
си заплете косите по залез.

Омота се край твърда скала,
плисна лудо, напряко по стръмното,
но я дръпна морето, солена сълза
капна в мида. Засмука я дъното.

Миг преди да притихна пое
кислород и се тласна нагоре.
Разшири дробове, а напред брегове.
Ще се плъзне в покоя на своя.