ХуЛите - Дървесно

Когато заръми и заухае
на портокалов цвят светът край мен
присядам до оджака на звездите
и тихо си нашепвам
с твоя глас,
че есента не може да римува.
Че днес съм само дъбова кора,
прорязана от спомени за пъпка,
за капчица смола или кълвач,
изрязващ всяка жилка самота.