Сутрин влажният език
Автор: tintiri
Дата: 19.03.2017 @ 16:04:32
Раздел: Поезия
Из "Стихове за старонемската овчарка" (3)
Сутрин влажният език
вчесва ми перчема.
– Чааакай, Марси... Чакай миг!
Дъх да си поема!
Рано ставаш, нощем бдиш -
кой ще ти насмогне!
Ти отвътре цяла вриш,
цялата си огън -
а пък аз със всеки ден
ставам все по-тромав,
по-безчувствен, по-смутен,
безстопанствен спомен...
Пред прозореца мълчим -
вечерта не чака.
Щръкнали уши, очи,
вперени във мрака.
|
|