ХуЛите - Да поседнеш на тъмния бряг за искрица поезия

Може някой да седне до теб,
ей така, без причина.
Може стар симитчия,
рибар,
или скитник бездомен.
Или сетна вълна от морето към теб да отрони
два разхвърляни реда
и в пръски съдба да отмине.

Може колбичка чай да прозвънне уханно на кея
от оджака на буден,
забравил напевите страстни
и преглътнал език,
както в тебе искрицата гасне...
щом,
поседнал,
подгъвайки крак
закопнееш за нея.

Аз не знам.
Аз мълча.
И мълча.
И така отминава.
Като кърпа, изхлузена тихо от тъмни къдрици.
И седя на брега,
под светлика на чужда искрица,
озарена за миг
откъдето не я разпознавам.

Анталия, 2014