Обрати

Автор: secret_rose
Дата: 12.04.2014 @ 23:07:13
Раздел: Поезия


Отрони се и този слънчев ден
под вятърната песен на копнежа.
Остави ми прашинчици полен,
листенца и роса, от нежност свежа;
кутийка чародеен аромат
от мократа душица на гората
и мъничко небесна благодат
низспусната от залеза в ръката ми.

Безценните минути преброих -
най-праведната мъдрост на живота.
Изписах стих, невзрачен земен стих
и пуснах малка лодчица в окото си.
И словото потъна. Изтъня.
Напусто се залутаха нозете.
И в гъстата човешка вечерня
прозрях не Бог. А жълъдче в сърцето си.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=172393