ХуЛите - В покрайнините на Истанбул

Ние сме тежки души,
поназнайваме залеза.
Тъжен съм - каза - чаят за мен е поезия.
Този бюрек е навит от сълзи без омраза,
и на жарта на сърцето е печен. От нея.
Боба, хамсията,
чашката с бяла ракия.
Вятърът, седнал в платната на старите лодки.
Всички са зрънце в душата ни.
- каза.
И ние,
ние сме зрънце в душата им.
Давим се кротко.
Пък ако сетната капка разбуни земята,
ако задиша,
ах...
ако повдигне от спомена.
Кръв и стомана сме - каза.
И знаем цената си.
Знаем и как за последно сълза да отроним.