ХуЛите - За простичката Февруарска любов

Една спокойна, тиха ранина
поръсва над дърветата небето.
Звънци подрънкват - ясна светлина
по гушките на агънца в полето.
Дъхти на издоено, на трева,
на мокра пръст, загърлила селцата,
на стоплена, омайна синева
изливаща събуждане в ръката ми.
Помахвам на млекарите: Привет!
Да бъде ден. Да бъде плодотворен.
В очите им живот, любов, ответ
разгръща над душата ми простори
и литва от вълнението стих
над залива, морето, над земята,
а после каца там, където тихо
два гълъба гугукат на асмата.