ХуЛите - Дяконът.В зората на горящите поляни

Двамата стояха един срещу друг! Бореха се единствено с поглед! Синьо-белият поглед на ангела шокираше със своята спокойност и загриженост, докато червените горящи очи на Демона не искаха нищо друго освен кръв, сълзи и разрушение! В неговите очи нямаше разум! Той беше роб! Роб на Дякона и на вечния глад!
Изведнъж звярът се хвърли яростно срещу противника си.... Той галопираше на четири лапи и оставяше след себе си следи от пяната, която се бе появила около устата му. Англелът присви очи. Сниши се. И отскочи. Бе вложил всичките си усилия за този скок и наистина отскокът бе доста голям, но втърде рано.... Демоничните очи се вдигнаха в галопа към залязващата луна и съществото което стоеше пред нея. С един мощен скок звярът го хвана в смътоносната си прегръдка. С едната си ръка драскаше с нокти гърдите, с другата - гърба, а с мощната си захапка раняваше крилото. Звярът беше в стихията си! Битката изглеждаше неравна. Ангелът се строполи на земята под огромната тежест на нападателя си. Сашо пищеше и се гърчеше! Напълно онемял от гледката стоеше Бай Иван! А на не много високия хъм стоеше той! Дякона! И гледаше с усмивка! Дори и горящите му очи се смееха!
Ангелът се отърси от вцепенението. С дясната си ръка хвана звяра за гърлото и го отдети от крилото си! С лявата измъкна кухненския нож от панталона си и го заби в туловището на нападателя. Демонът изръмжа от болка и се дръпна встрани. Сашо също се изправи с немалко усилия. От гърдите му течеше прекрасна синя течност, която на лунната светлина блестеше с невероятен неземен блясък. Крилото му стоеше увиснало и цялото покрито с течност. Явно нямаше да лети скоро! Звярът се изправи на задните си лапи и изви яростно към луната. Идеален момент! Ангелът се втурна към демона. Среброто прониза плът. Остриети се забиваше и забиваше. Ударите бяха напосоки, но явно звярът бе в нечовешка болка. Изчадието стъпи на предните си лапи и ритна Сашо с двата си крака.(На село на това му викаме КЪЧ). Ангелът отлетя встрани и си удари главата в портата на църквата. Демонът се извърна и отново се хвърли в атака. Жертвата му лежеше в безсъзнание..... Той сложи предните си лапи върху раменете на Сашо. Озъби грозната си муцуна и се закани да отхапе главата на противника си. В този момент усети силна болка в гърба си. Сякаш забрави за битката и се извърна назад. Бай Иван се бе намесил. Бе забил сребърна вилица от сервиза в гърба на звяра. Демонът премигна и се озъби злобно на монаха. В този момент ангелът хвана дясната предна лапа на животното и я отряза. Дяволското изчадия изпищя от болка. Сашо го бутна на земята и заби вилицата в гърдите му, а с ножа откъсна голямо парче от месото му. Демонът изрита божия пратеник със задните си крака и се забяга към вече празния хълм. Там животното изви към луната, която насочи своите лъчи към мрачното създание. То се изправи на задните си лапи. Муцуната му се издължи, мусколите оголемиха, тялото набъбна. От чистото лятно небе падна гръмотевица, която подпали изсъхналата трева на поляната, станала бойно поле. Всичко гореше пламнаха и църковните порти. Бай Иван влезе в църквата и започна да изнася кофи с вода, за да огаси пожара. Ангелът се изплю, подритна изсъхналата, все още движеща се, рика и са изправи. Махна със здравото си крило и огаси едно малко място от горящата поляна. Влезе в него, а пламъците препречиха пъта му назад. Сашо стоеше горд и очакваше противника си. Пред него, погълната от сатанински пламъци, се изправи мощна фигура. Почти три метра. С ярко изпъкнали релефни мускули. Но демонът нямаше дясна ръка. Ангелът преглътна и стисна здраво ножа и вилицата ( ха :-) ха ). Очакваше битката си! Първата си битка. А може би и последна!

......Лице в лице стояха.....
...........В неравна битка се изправяха
Ултималното зло и доброто, водено от чистата любов..........