Дяконът. Звярът

Автор: paramour
Дата: 22.08.2004 @ 10:25:00
Раздел: Романи


Дяконът избърса самодоволно устни. Тази вечер бе добра. Не само, че се бе нахранил с чистокръвни и здрави хора, но и си беше намерил съпруга. Нежна и красива. Невинна и кръвожадна. Досега трябваше да се е събудила. Трябваше да го чака в парка гърчеща се от глад! И той трябваше само да я нахрани и тя щеше да бъде негова! Но...

Не! НЕ! Каде е!? КАДЕ Е!!!- Очите на вампира се изциклиха и почервеняха, сякаш бяха не от плът, а от жар. Той започна нервно да крачи, да подушва всичко наоколо като куче, да крещи, да вие, да кълне, да псува, да богохулства, да обвинява и да съди.-Каде е?-обърна се той към светещото кълбо което се извисяваше над главата му, а то в отговор засия със сивия си блясък. Очите на Дякона отразиха светлината и започнаха да излъчват своя - фанатична и опасна. Той изрева като животно.- Ангел? АНГЕЛ? Искам всички да знаят, тази вечер ще се лее кръв!!! Църквата ще гори, хората ще плачат, а аз ще пирувам над вашето падение!!!-Дякона крещеше и ръкомахаше без посока!
Когато привърши речта си той изчезна като сянка към гората, чиято тъмнина и тишина не бяха приютливи за никого! Той вървеше уверено и решително. Знаеше накъде отива. Знаеше какво ще направи! Не вървя много! След няколко минути бе пред не много голяма вълча пещера. Нададе някакъв вой, който сякаш не излизаше от гласните му струни, а от най-дълбоките деври на ада! Дяконът се сниши и зачака. Веднага от пещерата излезе голям вълк със сива козина и огромни червени очи. Вампирът скочи и захапа животното за врата. То се съпротивляваше със зъби и нокти, но след няколко минути тупна на земята безподвижно и едва дишащо. Без да губи време Дяконът го прехвърли през рамо и забърза отново към селото. Спря пред една къща и подуши вратата. Погледна отново към луната и разби вратата. Вътре имаше двама старци и млада девойка. Те се разбудиха от силния трясък и скочиха на крака . Неканения гост удари със свободната си ръка старците. Те отлетяха и забиха глави в стената. Вратът на жената не издържа и се пропука. Тялото и се стовари безжизнено на земята следвано от главата, която сякаш се държеше на конец. Старецът, загубил съзнание падна върху трупа на жена си. Девойката се опита да изкрещи, но срещна погледа на Дякона и остана вцепенена, без глас или разум. Той усети пробуждането на звяра и го хвърли срещу момичето. Докато беше във въздуха, вълкът се извъртя и сграпчи нежната снага срещу себе си. Захапа бясно врата и отдели красивата глава от нежното тяло. Кръв плисна навсякъде. От прекрасната девойка бе останало едва купчина кървава каша. Звярът се изправи на задните си лапи и се извърна към Дякона. Величествената осанка на Вампира сякаш вся доверие и страхопочитание у побеснелия звяр.
-Ангел Демоне! Искам АНГЕЛ! СЕГА!- с тези думи звярът изкочи през вратата и загалопира нянякъде, а вампира остана, за да нарани още един невинен...


Демонът тичаше бързо към манстира. Бе развил невероятна скорост. И стовари цялата си сила върху тежките църковни порти, но успя да ги разбие. От удара се замая и се строполи на земята. Мощният трясък предизвика смут в църквата. Един монах дигна резето и надникна боязливо навън. Огледа се. Не забеляза никой и отново затвори портите. Звярът разтърси муцуната си, за да се отърси след удара. Бе доста замаян. Изправи се, но се спъна в нещо и отново се строполи на земята с голям екот. Отвори червените си очи и видя един бонбон да седи до него, а до другия още два, и до тях още, целия двор ве опсипан с бонбони. Монахът отново дигна резето и се повтори същата ситуация: погледна навън, не забеляза нищо и отново влезе. Демонът се изправи рязко и удари с юмрук портата. Човекът отвътре отново отвори яростно, яво се бе раздразнил. Подаде глава навън и се одари в косматите гърди на изправения звяр. Монахът се разтрепери. Погледна нагоре и зина! Бързо влезе вътре. Демонът тръгна да влиза след него, но човекът тръшна вратата и го удари по изгължената, кървясала и грозна муцуна. Той се хвана за носа и изръмжа от болка.
-Отче отче!-викаше чиракът подпирайки с тяло вратите-Демон Отче!Демон!
-Дяконът не си поплюва! О божи сине, можеш ли да се пребориш със звяра?
-Ще се преборя със самия дявол ако трябва, за да предпазя от злини Ваня!
-Добре! Вземи дългия нож от сребърния сервиз! Само със сребро можеш да убиеш демона!
-Кой нож? За хляба ли ?
-Не за месо!....
Чиракът подпираше вратата и трепереше. Изведнъж двора на църквата се покри с кръв от гърдите му. Ангелът и отеца се обърнаха към него. От гърдите му стръчеше животинска огромна лапа, която държеше сърцето му. Тя стисна вече ненужния орган и издърпа лапата си навън. Чиракът се стовари на земята. Вратата бавно и скърцайки се отвори. На самия вход стоеше Звяр. Подобен на Вълк, но стъпил на задните си крака и с поглед присъщ на самия дявол. Ангелът мушна ножа в колана си и се засили срещу демонът. Краката му бягаха, а крилете му махаха и той се сдоби със сила, която при удара на ангелското рамо в зверската гръд отекна в цялото село и изхвърли демоничното създание на метър- два от входа. Демонът се изправи....

Двамата стояха прави и горди един срещу друг! Бяха готови за битка. Единият-защитаващ любовта си, а другият-изпълняващ сатанинското си предназначение......Битката щеше да бъде невероятна и класическа! Добро срешу зло!........

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=11421