 |
| Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:07
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
| Източник
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:07
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
| Източник
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:06
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
| Източник |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 760
ХуЛитери: 2
Всичко: 762
Онлайн сега:
