Бат Бой, това е най-изтормозеното ми стихо и същевременно, също така, изтощаващо ме от безсилие - от няколко месеца го бях зарязал, точно защото не можех да се отърся от това звучене, за което правилно си забелязал и споделяш - доста демонстрация и декларативност. Също така, това е единствената ми работа, претърпяла множество редакции и различни финали. Ако беше преди 1-2 години, бих си го оставил за лична консумация, но сега нямам проблем да го представя в работилницата ни.
Това съм си аз... и толкова.
Ако се отрезвя,
не ще се доверя
на изначалната лъжа –
че съм грях първороден,
че съм реден да страдам,
по презумпция.
______________________
Хубаво е да си споделяме - да се ковем и разковаваме - така правят коравите момчета, нали! :)
Благодар за прочита и най-вече - за честно изразеното мнение...
...(.) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 836
ХуЛитери: 1
Всичко: 837
Онлайн сега:
