Така трябва! Прилагателните да се прилагат без мярка и без притеснителни увъртания през дясното рамо. Трябва да се пише и говори буйно, водовъртежно, заплашително пищно. Думите да бликват като артериална кръв, като букет изкуствени цветя, излетели от ръкава на некадърен фокусник в най-неподходящия момент. Въпреки че в живота си съм аскетичен исихаст, не мога да разбера мънкащите автори-скопци с творби от 12 думи (с изключение на Erka! и sliver, които наистина Го могат):
Небе със цвят на керемида,
на челОто ми излезе гнида.
Ах, ти, гнидо, гнидо-ле!
Га я стиснах - тя умрЕ!
Това не е поезия, според мен. Читателят трябва да пропада, да се дави в текста, да намира все нови и нови входове към чужди светове, след всеки ред рикоширал в мекия му мозък. И да кълне лекомислеността си, когато най-сетне успее да изпълзи навън. Мокър, разрошен, с оголени зеници, като прекарал една малка вечност в бъчва с охлюви-вампири...
А за конкретното стихо... Аз не знам какво е живота. Може би защото не познавам въпросната Нея, която всъщност я няма... |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 737
ХуЛитери: 4
Всичко: 741
Онлайн сега:
