Още, когато видях снега,
приветливо се усмихнах,
зарадва ме, с мека, добра ръка
погалваше ме притихнал.
Тръгнах на работа сутринта,
сложих отново палтото,
а върху мен снегът валя,
добра срещата бе, защото
пак изненада ме този зевзек,
снегът върнал се по априлски,
довиждане да си вземе като човек...
До зимни срещи бял сняг, изпращам те, мил си :))))
Тиквичке и мен много ме зарадва снегът. Още от вечерта намекна, че ще вали. Рехав, мокър, закачлив. На сутринта падаха бели, леки парцали. Толкова смешно ми стана. Така приятно. Невероятно. Гледах го с удоволствие. Целият четвъртък ми беше прекрасен. Имаше и сняг, и слънце, от всичко :))))))))))
Стихчето ми е с намигване. Чудех се дали да го сложа в хумор и докато се чудех го пляснах в поезия :)))))))))))
Харесва ми как си кръстила снега :)))))))) Петер :))))))) |