Мен лично квадратното и римното ме ужасява, всичко що е в рамки затворено ме отвращава, затова винаги можеш да ме познаеш по редовете разхвърляни без посока.:) Но това не ми пречи да се възхищавам на майсторството на поетите, които умеят да пишат в рими - за мен това е чуждо изкуство, екзотично, но някак по този начин думите са оковани. Знам, че това противоречи на всяка дефиниция за поезия, но това е моето усещане. Навремето ни учеха, че поезията не е в римите, а в образите, в емоционалната им тежест, истината е, че римите се възприемат по-лесно, но за мен лекото не е привлекателно.:))) |