 |  Те жигосват следите си по тротоарната гръд на земята –
нейните отривисти токчета и гъвкавите му стъпки
а ръцете им сплетени нещо свое говорят
на език, който първите двама измислили за обичане.
Те не виждат как дървета протягат костеливо ръцете си
да разкъсат тъканта на тяхната вечер – тъй кратка и свидна,
как небето смрачено прихлупва света им,
как дъждът ги залива и стича в краката им локва
от отчаяната му нежност и ненаписаните й стихове.
Тя го гледа и с любов се усмихва,
той забива в очите й изумрудени копия
да проникне през нея и на възел да върже сърцето й.
После свежда глава и мълчешком я целува.
И се врязва горчивата гънка по края на устните –
тя е чужда, тя трябва да тръгва...
Той ще трябва отново да чака до утре –
когато всичко ще свърши - вечер хиляда и първа.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.52
Оценки: 25
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Някога, вечер" | Вход | 26 коментара (88 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някога, вечер
от Liulina на 25.09.2008 @ 22:07:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Размечтах се!
Прекрасно ми въздейства, така или иначе ми е любовно, а това направо картинно си го представих!
Поздрави!;) |
]
Re: Някога, вечер
от vrabets на 01.10.2008 @ 17:22:35
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, защо не може да се избегне това "тя е чужда", от което всъщност толкова боли във вечер хиляда и първа ...
Може да бъде по-просто - любовта, която сме нищо и заради която си заслужава да се живее...
Поздравления - впечатли ме ...!
Здравей! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.10.2008 @ 10:55:37
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки жив човек търси любов, за мъртвите не е доказано :)
Здрасти, Врабчо :) |
]
Re: Някога, вечер
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 03.10.2008 @ 18:27:04
(Профил | Изпрати бележка) | | предвид факта, че фигурираш в моята витруална библиотека и не можеш да предотвратиш посягането на ръката ми към теб, и предвид още нещо което съзирам и то определено не изглежда миловидно и най-вероятно се нарича смелост, това тук ми е ужасно болезнен стих |
Re: Някога, вечер
от Nika на 04.10.2008 @ 15:55:03
(Профил | Изпрати бележка) | На мен също, да, на мен също ми е ужасно болезнен. Какво съвпадение!
Смелост, казваш. То, нали, защото, има ли смелост без страхове, и може ли някой да е смел без да ги е победил тези страхове, пък и има ли миловидни битки... Та мисля си, смелостта не втвърдява ли чертите на лицето и най-вече сърцето, нали най-жестоките битки са тези със себе си. И какво остава? Под железните доспехи да крием нежни дантели... може би розАви? :)
Много хубави преамбюли пишеш. Бездруго те харесвам, и двете ви с Радост харесвам :))) |
]
Re: Някога, вечер
от copie на 01.09.2008 @ 18:22:15
(Профил | Изпрати бележка) | мдааа... тия изумрудени копия... хм (нищо лично, де)))
и без шега - много добра поезия! настроението се съпреживява :( а художествените образи са оригинални, свежи и убедителни (леле, ко ми стана?? Jiva, я ела да помогнеш))))))
супер, супер! прекрасен стих! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 10:49:57
(Профил | Изпрати бележка) | Малелеле, Копие, верно бе, кво ти стана :)))
Нищо лично, освен, че се обичаме. Липсваш! |
]
Re: Някога, вечер
от copie на 09.09.2008 @ 18:37:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Mi тогава да си пернем едни цунки-мунки, слънчице? :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2008 @ 09:48:25
(Профил | Изпрати бележка) | Готова съм немедленно! :)
Прегръщам те, мило обично момиче!
Благословена да си, Поетесо! БЪДИ!
Леле-майко... :))))))) |
]
Re: Някога, вечер
от copie на 10.09.2008 @ 14:58:04
(Профил | Изпрати бележка) | И нека Бог да е с теб! Светла вечер ти желая (за довечера, де), и Доброто да не те изоставя, ти си красива душа, амин!
Хуху... леееееко изперкахме :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2008 @ 17:21:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно ще да е следствие от експеримента в Швейцария :))) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2008 @ 17:21:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно ще да е следствие от експеримента в Швейцария :))) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2008 @ 17:21:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно ще да е следствие от експеримента в Швейцария :))) |
]
Re: Някога, вечер
от copie на 10.09.2008 @ 18:45:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Я пак? :)))))))
И това ще да е от Швейцария, нема начин! :) |
]
Re: Някога, вечер
от Jiva на 11.09.2008 @ 10:34:42
(Профил | Изпрати бележка) | никой не може да помогне тук - любовта не е избор, а избраност...и няма как да е утре и вчера, защото е (вечерната) граница между (не)възможностите...
но си права, островърха - съпреживяването се предизвиква от ненасилената естественост на чувстването и изразяването...без маниерност, но като че ли наистина раждащо отново езика на срещането...а дактилното звучене отнася, отнася...приказка е! |
]
Re: Някога, вечер
от copie на 11.09.2008 @ 22:08:47
(Профил | Изпрати бележка) | Eй тва исках да кажа!!!!
Благодаря ти, Jiva!
Разбра ли, Ника? :) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 12.09.2008 @ 15:28:24
(Профил | Изпрати бележка) | Преди да питам Гугъл - не съвсем.
Въпреки това ми стана много приятно :)
Благодаря на двете ви.
И не забравяй, БЪДИ, мила ми обична и безкрайно талантлива Поетесо!!! |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 12.09.2008 @ 15:25:43
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не мисля, че притежавам поетичен талант,
по-скоро нещата опират до сравнително прилична култура на изказа.
Но като чета коментара ти се чувствам някак специална :)
Благодаря, Жива, признателна съм :) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 11:30:29
(Профил | Изпрати бележка) | Ясно ми е, че би могло и по-добре да се опише.
Ала се изкуших.
Поздрав, Силвър! :) |
]
Re: Някога, вечер
от roza1 на 01.09.2008 @ 20:37:23
(Профил | Изпрати бележка) | ой забива в очите й изумрудени копия
да проникне през нея и на възел да върже сърцето й.
Винаги съм харесвала такива очи...
красиви и опасни
омагчосващш
и виждащи...
Но хубавите неща са или вреди, или забранени...
Само в приказните нощи си ги позволяваме
Някога, вечер:)
Поздрави! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 11:46:50
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво е харесала тя в него. Дали очите, дали сумрачното му излъчване, дали покъртителната му нежност или скитническата му природа. Може би всичко. На нея й е толкова трудно да се откаже. Предполагам, че той ще го стори.
Поздрави, Ани! :) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 11:48:50
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че си тук и че харесваш.
Поздрави на Думите! Какви мъже искат Малиция? :))) |
]
Re: Някога, вечер
от dandan на 02.09.2008 @ 00:00:33
(Профил | Изпрати бележка) | Е, това не е за коментар, очарована съм, ама никак не ми се иска да свършва...
Nika, поздрави! |
Re: Някога, вечер
от dandan на 02.09.2008 @ 00:01:31
(Профил | Изпрати бележка) | | и го принтвам веднагически |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 11:59:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ако не се стеснявах, щях да ти предложа автограф :)))
(Шегувка, бе!) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 11:57:05
(Профил | Изпрати бележка) | Привържениците на хормоналния подход казват, че любовта траела около 3 години. Хиляда вечери са почти толкова. Пък и други причини има... все едно някоя вечер ще е последната.
Поздрави на теб, Дандан! :) |
]
Re: Някога, вечер
от elsion на 02.09.2008 @ 07:26:59
(Профил | Изпрати бележка) | Пак прочетох хубав стих :)
Благодаря:) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 12:10:05
(Профил | Изпрати бележка) | Дано не ти звучи изкуствено и предизвикано,
но използвам аз да ти благодаря, за хубавите твои стихове. :) |
]
Re: Някога, вечер
от Agaq на 02.09.2008 @ 10:08:50
(Профил | Изпрати бележка) | Пожелавам да не свършва!
Стихът е и силно въздействащ, подкожен, но любовта... Кой би я заплюл ако увеличи нощите с още хиляда и една?
Поздрав! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 13:19:08
(Профил | Изпрати бележка) | Много свежа емоционална реакция :)))
Но не става така.
Вече никой не ги плюе, тяхната принадлежност беше събитие преди повече от 2 години. После всички свикнаха да ги виждат заедно. Разбира се, не ги одобряват и до днес, но негативните реакции са нищо пред усета за края, предопределен от други обвързаности.
Благодаря за оценката на стиха :) |
]
Re: Някога, вечер
от Agaq на 02.09.2008 @ 14:52:18
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че любовта не би трябвало да се съди - независимо от това - кога, къде и как ще те споходи... Може би за нея няма край (все ми се иска да вярвам, че тя е едно от малкото неща, които остават - завинаги). Краят не може да е предопределен ако ние не го направим такъв (и се откажем от борбата за щастие).
Наведе ме на размисъл кое е по-важно ако трябва да избираш между сърцето и разумът, но което и да е истнското ще устои на всичко, даже и на смъртта. Затова краят е условност, която може да се превърне в мост между две души търсещи щастието.
Пожелавам им го!
Поздрав отново! :) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 16:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласна съм, любовта не трябва да бъде съдена, още повече, че тя не се нуждае от одобрението на околния свят, тя дори не го забелязва, тя е напълно погълната от себе си, заключена между двама... За нея няма край, ала има превъплъщения.
Харесва ми вероятността да е мост в безплътни селения :)
И ти пожелавам щастие! :) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 12:07:51
(Профил | Изпрати бележка) | Усмивка и поздрав, Усмивчице! :)
Силно, казваш... Ми това са обичайни житейски ситуации.
Силата им е в липсата на изход.
Имам едно любимо стихо, намерих го в Буквите.
King Nothing
Полина Феньова Филипова - Александрова (hamlet)
Имаш я цялата - сол и оцет по раните ти.
Раните, които отвори по тебе с поглед.
Стоиш и трепериш, чакаш да те докосне.
Бягай, зверче, заслепено от фаровете.
Виждаш ли, ето, прегази те необятното.
Плачеш от радост след първата й целувка.
Плачеш от ужас след втората - знаеш, че
няма начин да излезеш цял от месомелачката,
малкият ад да обичаш чужда жена до дъно.
Винаги мила, в кутийка красива за тебе,
тя ще ти дава трохи заделено внимание,
в точно определено време след работа,
може би някоя и друга целувка кратка.
Шепне ти "бързам", отказва да я изпратиш,
тича към къщи сама, да нахрани децата си.
Все си втълпяваш - децата приличат на нея,
няма и помен от оня, дето не го познаваш,
гледат те плахо с невинни кафяви очета ..
само че тя те обича за твоите сини очи.
Винаги чужда, забързана, ненавременна.
Бърза и времето - посребри ти косата вече,
ето те седнал на пейката привечер в парка,
радваш се с нея на късната бременност.
Будиш се сутрин и взимаш фатално решение,
късно следобед забравил си вече за него,
блъскаш се, молиш се през нощта за промяна:
Господи, нека със сини очи се случи детето й.
Спиш и сънуваш как го отглеждате заедно,
виждаш я без грим, банална, домашна,
нейните чужди за тебе деца те търпят,
всички обичаш, но вече затънал си в дългове ..
Будиш се, слава на Бога, сам пиеш кафето си,
нямаш следа от достойнство - отдавна си втори,
жертвал си всичко за нейното щастие, рицарю,
втори до края, завинаги Кралят на Нищото.
Четох, че е била 17-18 годишна, когато го е писала.
Изумително.
|
]
Re: Някога, вечер
от evasion на 02.09.2008 @ 12:01:09
(Профил | Изпрати бележка) | Ако трябва да се носи музика по време на четенето, то най-подходяща би била мелодията към "Ключ от чужда стая" на Илия Ангелов.
Стихотворението ти, обаче, е далеч по съвършено от текста на споменатата песен.
Поздрави! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 12:40:09
(Профил | Изпрати бележка) | Хубава песен, да. Разбира се, има разлика в сюжета. В "Ключ от чужда стая" двамата правят бягство, после се връщат, всеки в своя живот. В моето стихо неговият живот е в ръцете й.
Благодаря ти. За всичко... |
]
Re: Някога, вечер
от dimension на 02.09.2008 @ 16:41:44
(Профил | Изпрати бележка) | И все така - единият обича повече /ако обичта може да се измери/...
Тъжен стих на несбъднатост, на неимане, където искането е обратно пропорционално на достигането...
Май всички сме били в тая ситуация.
Страхотна романтика, страхотна тръпка!
Пласт след пласт умора, обаче.
И накрая - остава само тя - Тъгата...
Поздрав, Ника, много хубав стих! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 17:59:55
(Профил | Изпрати бележка) | Неведнъж съм попадала на тезата, че единият обича повече. И все се чудя как всъщност се измерва обичта. Не дава ли всеки според имането си, как да се надскочи... Понякога мисля, че може би мерило е желанието да положи света в краката й. В тая връзка - поздрав с Емили Дикинсън:
За да направиш прерия
са нужни пчела и детелина.
Пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчела и детелина няма.
P.S. Пласт след пласт умора. |
]
Re: Някога, вечер
от ruslina на 02.09.2008 @ 17:24:58
(Профил | Изпрати бележка) | "тя е чужда, тя трябва да тръгва... "
Бе, море, тя ако не беше чужда, то и ръцете им нямаше да са толкова приказливи ;-)))
/реплика на циника в мен/
А всъщност... Тази цветна и уханна любов /до вечер хиляда и първа ;-)/ за пореден път доказва, че поезията не е в римите...
Их, че ми стана хубаво! :))
|
Re: Някога, вечер
от Nika на 02.09.2008 @ 18:11:55
(Профил | Изпрати бележка) | Реплика към циника в теб:
Ако не беше чужда, щяха да се оженят. След хиляда и една нощи щяха да започнат вечерните закъснения - нейни, негови или и на двамата. Всичко това е така, понеже любовта е вечна, но партньорите се сменят :)
И винаги е хубаво :)
Ти много добре знаеш, че не ги умея римите. Обаче няма да се гръмна, кво пък, толкова мога - от сърце :)))
Поздрав, мадам! |
]
Re: Някога, вечер
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.09.2008 @ 19:32:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Знаеш ли, когато прочетох преди дни, докато пътувах към... и аз не знам към къде да го нарека, се завъртя в мен сравнително странна асоциация. ‘Imagine’. Джон Ленън.
‘Представи си никаква собственост. Чудя се дали можеш...’ И нека не ти ‘пея’ повече...
И такъв яд ме хвана за кой ли път на този така устроен свят! Чието устройство подреждаме самите хора. И което устройство в мъртва хватка ни е заклещило, но които клещи ние сами пристягаме със собствените си ръце!
И си заслужаваме цялата болка, която сами си предизвикваме в името на безценното си устройство...
Защото това, което задържа хората и ги нарича ‘чужди’, в огромния си процент е единствено материалното. Страхът, пошлите (в огромната си част) обяснителни записки и инерцията са следствие. И опрадвания пред самите нас. Така мисля.
Защото ако беше иначе, нямаше да го има онова, другото, в стиха...
...Който е престъпно хубав и прочувствен!
P.S. Прощавай шантавия коментар, но такъв се пръкна...
:)
|
Re: Някога, вечер
от Nika на 03.09.2008 @ 18:28:05
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, пак ще ме вкараш в спорове... :)
1. Представям си, и чак не искам да го мисля, представяйки си. Няма пълно щастие, нали знаеш.
2. Обвързаностите на хората не винаги са само материални. Случва се да няма начин, понеже законният партньор твърде много разчита и животът му сам би бил тъжен, самотен и несретен.
3. Какво е "онова, другото" в стиха? :)
P.S. Вече писах, че се радвам да мога да докосна, трогна и развълнувам някого с този стих. Благодаря за твоята емоция. |
]
Re: Някога, вечер
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.09.2008 @ 22:53:02
(Профил | Изпрати бележка) | а ръцете им сплетени нещо свое говорят
на език, който първите двама измислили за обичане.
-------------------------------------------------------------------
Нека всеки да усети вълшебната сладост на този език...!!!
Прекрасен стих, си сътворила, Ника!
Насладена отвсякъде!
:-))) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 03.09.2008 @ 15:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | ... и нека всеки получи любов - даром, без болка.
Поздрав, Жени! :) |
]
Re: Някога, вечер
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.09.2008 @ 23:16:44
(Профил | Изпрати бележка) | Почти съм сигурна, че получаването даром се заработва... с цената на многократна болка....
:-) |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 05.09.2008 @ 23:30:34
(Профил | Изпрати бележка) | Болката идва после. Колкото хубаво беше,
толкова и боли. До побеляване.
Затова пожелавам щастие, без болка - даром :) |
]
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 08.09.2008 @ 12:05:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрав с Булат Окуджава - Молитва. |
]
Re: Някога, вечер
от dumite (malisia@mail.bg) на 03.09.2008 @ 18:52:40
(Профил | Изпрати бележка) | Той ще трябва отново да чака до утре –
когато всичко ще свърши - вечер хиляда и първа.
Трогна ме съвсем лично! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 03.09.2008 @ 18:57:08
(Профил | Изпрати бележка) | Това наистина ме радва.
Че си се върнала в този стих - също.
Благодаря. |
]
Re: Някога, вечер
от apostolicia на 04.09.2008 @ 10:59:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо прекрасното винаги се ражда с цената на толкова болка? Никога не можах да си отговоря на въпроса защо непрекъснато се подлагаме на разкъсване и то най-често по свое собствено желание. Знаем какво ни чака и въпреки това го правим и то така, че да страдаме максимално след това. Недоумявам! По всичко личи, че човешката природа (и в частност женската природа) са леко мазохистични. Поздрави, страхотно си уловила мига! |
Re: Някога, вечер
от Nika на 04.09.2008 @ 19:30:42
(Профил | Изпрати бележка) | Децата усвояват причинно-следствената връзка чрез опита си. Кто се опарят веднъж, избягват да пипат пак там :) Ние пак пипаме, съзнателно... е, или почти съзнателно :)
Сметката с цената - болка винаги идва след консумацията на прекрасното. Колкото и да е висока, плащаме. После пак искаме да ни е прекрасно. Не мисля, че е мазохизъм. Според мен си струва.
Поздрави на теб, Апостолиция с хубавата проза :)
|
]
Re: Някога, вечер
от regina на 05.09.2008 @ 17:14:29
(Профил | Изпрати бележка) | майсторска работа!...за жалост, нямам право да гласувам повторно...
|
Re: Някога, вечер
от Nika на 05.09.2008 @ 17:24:10
(Профил | Изпрати бележка) | Бе, колко е майсторска, не знам, но ми е приятно, че си тук.
Оценките съм ги оставила специално за онези, които искат
да ми напишат некоя единица :))) |
]
Re: Някога, вечер
от nepoznata_za_Teb на 06.09.2008 @ 21:03:31
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей Ника,
страхотен стих :-) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 08.09.2008 @ 11:44:14
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей :) Изгуби се някъде ти... :)
Радвам се, че ти е харесал стихът. |
]
Re: Някога, вечер
от Evil_Yosha на 08.09.2008 @ 11:04:29
(Профил | Изпрати бележка) | И е ничия, и е чужда,
и от тази любов има нужда...
Той обсебен е до забрава
любовта му е Раят и Ада...
Диша тяхната крехка вселена
с този ритъм, от днес и от вчера.
Красиво, пълнокръвно, любов!
Поздрав, Ники!
:) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 08.09.2008 @ 12:08:12
(Профил | Изпрати бележка) | Нного хубави ги редиш ти, Йони :)
"Диша тяхната крехка вселена..."
Красива работа.
Поздрав от мен за теб :) |
]
Re: Някога, вечер
от beche на 09.09.2008 @ 16:56:56
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги, безрезервно обичаща...
Романтичке, много чувствено си пресъздала какво ти е в душата.
п.п.
и ако пием кафе
непременно те искам с обувките с отривистите токчета :)
да нажигосаме добре обстановката :-)
|
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2008 @ 09:51:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ти само намери време за кафе,
пък все ще измислим някакви токчета :)
P.S. Не винаги. Само по-Някога, вечер. |
]
Re: Някога, вечер
от atanasKoc на 29.09.2008 @ 18:15:52
(Профил | Изпрати бележка) | | аре и аз да се присламча, ше си спретнем чудна threesome, с кафе и токчета... м? |
]
Re: Някога, вечер
от Nika на 29.09.2008 @ 18:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | Хех, веднага се навих. Чакай да питам и Бече дали не възразява.
Ти ще си обуеш ли токчетата? :))) |
]
Re: Някога, вечер
от beche на 29.09.2008 @ 18:24:10
(Профил | Изпрати бележка) | Браво! Как се присламчи само...:)))))
Много наготова идваш.
С кафе не става. От трудните сме.
|
]
Re: Някога, вечер
от atanasKoc на 29.09.2008 @ 18:36:03
(Профил | Изпрати бележка) | | колко трудни? треби ли да мина един подготвителен курс по-напреж?! или ако тура и аз едни ботуши с токчета ше прескоча гьола... |
]
]
Re: Някога, вечер
от mariq-desislava на 22.12.2008 @ 14:31:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Пишеш така, както на мен ми се иска да пиша, обаче...на, трудна работа, че и трудоемка на всичкото отгоре!;) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 23.12.2008 @ 12:36:42
(Профил | Изпрати бележка) | Често ми минават и на мен такива мисли.
Затова обикновено не пиша, само ви чета :)
Светли и топли празници! :) |
]
Re: Някога, вечер
от Boryana на 10.09.2009 @ 17:28:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно е. Бих искала да съм го написала аз...Но не съм и май не бих и могла. Поздрави!:) |
Re: Някога, вечер
от Nika на 10.09.2009 @ 17:47:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Подарявам ти го. Поздрави! :) |
]
Re: Някога, вечер
от dandan на 11.04.2016 @ 21:31:55
(Профил | Изпрати бележка) | Не мога да не коментирам още един път стихотворение, което често ходи по петите ми, броди в ума.
Време е за автограф, моля! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 817
ХуЛитери: 3
Всичко: 820
Онлайн сега:
