В живота си всеки човек среща трудности и препятствия.На всеки един от нас му се е приисквало да се обърне към приятеля си от детство,да поговори с него,когато му е тежко,да се опре на него.И точно,когато в такъв труден момент ти се прииска да се обърнеш към любимия си приятел,разбираш горчивата и болезнена истина.Именно в трудните моменти разбираме кои са ни приятелите и не просто приятели,а истинските и верните.Но реалността е коварна...
Точно,когато се нуждаеш най-много от приятелско рамо и подкрепа,разбираш,че нямаш приятел,не и истински.И изведнъж част от теб чувстваш,че умира,че си отива нещо толкова мило и свидно за тебе.
Виждаш,че всеки път,когато си споделял нещо съкровено с т.нар. си истински приятел,той е използвал изповедта ти за свои изгоди.И в един момент,когато на теб ти омръзне от коварство,подлост и лицемерие,отидеш при приятеля си и го попиташ защо го е направил,защо те е използвал... А той отговаря: "Мислех,че е за твое добро!"Точно тогава на теб ти идва да плачеш,да крещиш и какво ли още не,но не можеш да го направиш...
Разбираш,че живота изобщо не е това,за което си го смятал,че е една сива и мрачна картина.Разбираш,че приятелството се е превърнало в предателство,че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра.Чувстваш се празен отвътре.И тъкмо в този момент си казваш: "Не!Стига толкова лъжи!Повече приятелство и доверие никому!"
И колкото и да ти е тежко в този момент,става ти сто пъти по-зле,разбирайки,че няма на кого да се опреш,че никой няма да те разбере и да те посъветва.
И така,спред мен,истински приятели няма или ако има то се срещат веднъж на сто години.Всеки гледа да те използва за собствените си нужди,но никой не се интересува как се чувстваш ти,какво е вътре в теб и т.н.Но приятели няма.
Ето защо,за мен,светът е пълен с приятели-предатели.