В тишината на стаята слушам будилника -
цъка, играе си, отмерва часове и минути.
И се чудя защо ли го прави досадникът?
Та то, времето, си върви и без него,
няма начало, няма и край -
за посока - никой не знай!
Часовникът тука някак си
меси се и в човешките работи,
отмервайки нашето време.
И някой решил да го мери в години-
тоз живял петдесет, онзи шейсет,
а друг стигнал до сто.
Боже мой, Боже мой, и защо
е всичко това! Нека да вадим:
за сън, за почивка, за бръснене даже;
да махаме още за телевизор, компютър,
за ядене, пиене, пък и за къпане,
за транспорт и за работа, за приказки
празни и клюки там разни...
Да теглим чертата, да видим какво ще остане.
Съвсем малко! Но искам всичкото туй
малко да бъде свързано с тебе,
да бъде пълно със обич.
Тогава ще кажа: "Ето, живял съм,
защото обичах и тръпнех в наслада,
защото щастлив бях, че Тебе те има...
Защото това е Животът -
да бъдеш обичан и да обичаш!