автор: jantreya

Страховете ми - прилепи тъмни -
пълнят нощта с ултразвукови писъци.
Скрита в себе си, чакам да съмне,
а денят ги зачерква от своите списъци.
Страховете ми нощем са будни.
Денем пещерно спят в самотата на мислите.
Там е топло и страшно безлюдно,
и отдавна мирише на старо и вкиснало.
Страховете ми - прилепи гладни -
пият кръв от горчивите вени на скуката.
Страховете ми - прилепи гадни -
от преяждане, сутрин балонно се пукат.
Страховете ми - прилепно тихи -
скрити в тъмния ъгъл на мойто съзнание,
през нощта са капани за стихове,
но отдавна осъмвам сред празни капани.