автор: railleuse

Ще ме усетиш някъде...
Почти е сигурно... във нещо...
Сред възлите на синьото сияние,
което нежно стяга гърлото
и... се събуждаш. И често
облекчено ще откриваш,
че пак си плакал. Пак...
Ще бъда мек отсенък
на изпърхало прошепване
за нещо важно, като че съдбовно,
но безвъзвратно литнало
в сънуването болно,
в копнежа по недостижимото,
разкъсващ
Ще ме желаеш
неуверено. Отново
И отново... Но вероятно
няма да узнаеш
дали тъй близки сме били
или си ме измислил ...за пълнота
На твоето осмисляне. Самотно
Може би... дори със няколко сълзи
ще ни хербаризираш
И вечер -
ще допираш погледа си до стъклото
и ще си взимаш малка доза от тъга.
Прашинка само
Емоция, укрепваща имунната система
Срещу Живеене

А аз ще прекосявам все по-трудно
обхвата на кръга,
във който се затягам
И ще сънувам повече,
отколкото ще бягам
От Сънуваност,
в която все пак срещаме се
без да се разминем -
всеки - със самия себе си...
А там, в Сънуваността, успяваме
понякога дори и да се Срещнем
Ти със Аз
И знаеш ли,...
А помниш ли,...
не сме измислени