автор: Angela

Опустошена,
наранена,
изоставена,
ограбена,
кървяща
и сама,
прегръдките ти, още незабравени,
усещам в самотата на съня.

Сама мечтите си затварям в клетка,
желанията здраво оковавам.
Душата си залагам на рулетка
и да не я изгубя се надявам.

Сама сълзите си изтривам скришом
и чувствата изригващи подтискам.
За хубавите мигове въздишам
и вярата си само в шепа стискам.

Сама на мъката си се отдавам
и съм безсилна да забравя всичко.
А болката сърцето ми взривява -
не иска то да спре да те обича.