автор: Angela

Колко малко е нужно понякога,
за да бъде доволен човек –
телефон, лист, химикалка,
две цигари и глътка кафе.

Тишината крещи до полуда
и стрелките все бързат напред.
Всички спят. Само аз седя будна
и не спирам да мисля за теб.
Асансьорът потропва. Изтръпвам.
Може би ти ще дойдеш. Дано...
Хем си знам – пак се самозалъгвам
и очаквам не знам си какво.
Телефонът звъни. Пак с надежда
аз го вдигам – дали не си ти?
Грешка. Жалко. И както изглежда,
ти отдавна и сладко си спиш.
Самотата е странен съветник.
И когато настъпва нощта,
пиша стихове, водя си дневник –
безнадеждно и страшно сама.

В пепелника догаря цигара...
И димът й ужасно люти...
И очите ми пак се затварят...
Поне в сънищата ми с мен бъди.