Тъгуват майките, тъгуват,
за отлетелите деца.
Пътуват мисленно, пътуват,
след тях до края на света.
По вятъра пращат, по вятъра,
своята светла тъга.
Луната молят,ах, луната,
да ги завива през нощта.
А слънцето, мъдрото слънце,
всичко вижда, също тъжи.
Лицето му скриват, лицето,
неизплаканите сълзи...