ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 765
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 765
 |  ‘Илюзията ще ме погребе.
Не поемай риска...’
И е несправедливо, сякаш незаслужено –
(изобщо не се наложи да искам)
толкова мъничко дадох,
а получих изневиделица всичко...
И няма сълзи, и няма разбиване,
и е така, по човешки просто –
какъвто е живота. Топличък...
И не е голяма любов, и няма битки,
но пък много, много сила – за другия.
И няма драми (важна е личността ти),
има само желание (дори утре да си тръгнеш).
И ми е непривично светло, спокойно –
изобщо не съм свикнала.
И не го мисля, а си мислех –
и така можело.
И така можело...
Да те искат.
Публикувано от BlackCat на 24.06.2007 @ 10:41:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Равноденствие" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Равноденствие
от templier на 24.06.2007 @ 14:12:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Равноденствието винаги идва след драматична борба за надмощие между светлината и мрака.Наслаждавай се на примирието,което си е съвсем заслужено,но не оставяй сабята да ръждясва :)) |
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 18:40:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Само ти боде очите тази сабя... Като войнствено цунами ти харесвам повече и това е!
:)
Това и правя, да, макар това ‘примирие’ не е заслужено като резултат от битка, а е чист подарък. И не, не искам битки... Поне не в този смисъл. Изтощена съм до крайност от тях. Така не е редно да се живее и няма да го бъде.
Иначе не ми е проблем емоционалната фриволност, и á си ме подкокоросала, á сме подпалили фитила на барутния погреб. Само да посмеят да ни правят луди калинки!...
:)
Разсмя ме, рицарко... Благодаря ти за прекрасното отношение!
|
]
Re: Равноденствие
от templier на 24.06.2007 @ 19:50:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Моля те,какво подкокоросване,аз съм от Сините каски ! :) Радвай се на хармонията,а сабята може и да напомня колко ценен е мирът.Нека в твоя случай да е поне 100-годишен:)) |
]
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 18:50:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така и не се научих да реагирам, действам или пиша на база неистинност. Не само сега. Изобщо...
А ако от нея, истиността, създавам и поезия, искрено се радвам, че освен сетивно доставяща удоволствие тя е и естетична.
Сърдечни благодарности, Индиана!
Да, и така можело да искат...
|
]
Re: Равноденствие
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 24.06.2007 @ 17:31:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | | И така може - ако не се стремиш да създаваш у другия излишни илюзии; човек винаги неволно се изкарва по-свестен, отколкото е на практика. Та равноденствието между неговата представа за себе си и твоята за него, и обратно, освен всички други нюанси на отношенията, си казва думата и за дали може и така. Но стане ли, понякога продължава неочаквано дълго. Разпрострях се малко, но стихотворението ми допадна с простия изказ на човек със силен характер, а и на тема "Равноденствие" е нормаллно да съм особено чувствителен (последното - шегичка). Поздрави за стиха! |
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 19:08:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ако идеше реч за единствено за приземяване или поведение с цел липса на илюзии, това съчинение изобщо нямаше да бъде факт, да не кажа и точно обратното - че и отношенията изобщо не биха били факт. Благодаря, не желая такива.
И ако това не е видно, жалко за стиха, но не мисля...
Всъщност мъжете се престаравате в това отношение, и то степен да опорочите самите отношения, които може да са наистина изключителни (жените пък сме в обратния полюс относно неилюзиите), но е чудесно, че далеч не при всички е така, иначе светът щеше да е едно непрекъснато тъжно ‘опяване’ и изобщо нямаше да съществува. Аз за други нещица разказвах тук и те правят този свят едно наистина топло място. Понякога...
За ‘Равноденствие’ (как го беше казала Ника – телеграфен и емоционално наситен стил) – усмивка за чувствителността. Те имат много общо, и разбира се, са много различни. Впрочем твоите шеги (забелязала съм тази твоя особеност как ги наричаш в скоба) са все едни сериозно-щекотливи и не пропускаш елегантно да се измъкнеш така, докато ги поднасяш невинно (заяждам се).
:)
Разпрострях се много, но обичам и ще си доставям това удоволствие.
Искрени благодарности за оценката, Александър - и на стиха, и останалото. Знам, че е безкомпромисно откровена.
|
]
Re: Равноденствие
от Jiva на 24.06.2007 @ 23:08:43
(Профил | Изпрати бележка) | | всъщност илюзия е, че всичко ценно се постига с борба и е вярно, че истинските неща не са големи или малки, а топли - когато и докогато да са...и не свиквай - просто го вярвай!:) |
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.06.2007 @ 10:00:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | В този шибан (без извинение) свят единственото, което си струва битките, са именно чувствата. Дали ще ядем сух хляб или трюфели, дали ще спим в сатенени чаршафи или на пода – какво значение, ако не е с този, който ни носи посоката и смисъла? Защото ролята на Летящ Холандец никак не е уютна...
Това е било, и е мое верую и аз плътно съм го следвала. Дали е добре, дали е правилно - не знам, но такива са фактите.
Разбира се, изобщо не говорим за борби, когато чувствата ги няма. Това като лирическо отклонение...
А извън него си съвършено права! Нищо не се постига с насилие, а топлината поддържа огъня ни, иначе гаснем.
Ох, да не коментираме вярата. Плащала съм й достатъчно кървава дан...
Благодаря ти, Жива!!!
|
]
Re: Наместена.
от regulus на 25.06.2007 @ 01:00:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Всякак може! Въпрос на "наместване"... |
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.06.2007 @ 12:58:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Стига бе, Регулус! Може, възможно е, но трябва ли?
Не може всякак, не е редно всякак. Ако тръгнем по тази допирателна, ще изхвръкнем директно от устоите на собствената си окръжност, а свободните електрони едва ли са особено топли партньори. Друг е въпросът, че това е нормално явление сякаш, но всеки има право да се разпорежда с окръжностите и устоите си...
Ще ме задавиш някой път с тези твои неординерни заглавия...
:)
Благодаря ти за обичайното внимание, което знам, че не е обичайно.
|
]
Re: Окръжно.
от regulus на 25.06.2007 @ 16:56:54
(Профил | Изпрати бележка) | Чакай сега! Кзвам, че всякак може, а не, че трябва! Напротив - трябва така, както трябва!! :) И ето ти окръжност!
Обичай на обичайно внимание! :) |
]
Re: Равноденствие
от regina на 25.06.2007 @ 13:00:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами...Честито!!!не така можело, ами така трябва...:))) |
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.06.2007 @ 13:36:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ме умориш! Смея се... Точно с ‘Честито!’ юркам иронично приятелите си за особено добро (в кавички) попадение, което са направили или им се е случило...
:)
Имам един стар стих ‘Мразя”, където на думичката ‘трябва’ съм й отредила достатъчно почетно място, и ако сме опрели до нея, познай. Всъщност чудесно те разбрах.
Животът сам ни показва траекторията на пулса си...
Благодаря ти, Редж!
|
]
Re: Равноденствие
от regina на 25.06.2007 @ 14:08:48
(Профил | Изпрати бележка) | Животът е като Бог - голям е.
Не ни остава друго, освен да се мерим по него...не можем да го кроим по себе си, колкото да ни се ще.
И още нещо...животът за разлика от Бог, е къс.
Тъй че...давай!
:))) |
]
Re: Равноденствие
от dimension на 25.06.2007 @ 20:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | И е несправедливо, сякаш незаслужено –
(изобщо не се наложи да искам)
толкова мъничко дадох,
а получих изневиделица всичко...
Справедливо е, заслужено е, неискано е...
Затова е истинско.
Нека те искат!
|
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.06.2007 @ 21:59:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така го почувствах, така го написах. А е и вярно...
Може би въпрос на мои възприятия, или аналогии, или защото наистина обичам раздаването, но да, така е - сигурно не е несправедливо, да. Познавам това чувство – искаш, без да е искано. Едновременно с това можеш да свалиш цялата вселена някому, и не я ли искат, забрави.
Всъщност в думите ти има изключително сериозен резон. Много, много резонен.
Благодаря ти за тях!
Защо пък не? Нека ни искат! Всеки има нужда от живот във вените...
Нека се отнася и за теб, моля.
|
]
Re: Равноденствие
от Meiia на 26.06.2007 @ 18:04:41
(Профил | Изпрати бележка) | и няма битки,
-----------------
Винаги съм усещала за живота, напук на това, което се твърди, че е битка, аз знам, че той е най-малко това. Защото истинското случване не е като да разбиваме стена с глава, а е простичко като дишане. Има го, случва се и ни кара да се чувстваме живи. Наша даденост, право и задължение-то да не позволяваме да ни го отнема никой!
"Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано" Маркес
"И така можело...
Да те искат."
------------
!!!
|
Re: Равноденствие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 26.06.2007 @ 21:25:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Разбивали сме стени с главите си. И ти, и аз. Но дали за това иде реч? Не мисля. Прав е Маркес, и не го оспорвам. Всичко красиво така ми се е случило... Просто аз губя баланс в отношенията си, тоест изобщо го нямам. Когато казвам ‘битка’, то нямам предвид пряката й форма, а като Опълченците на Шипка – браня до последно, дори и накрая с трупове, ако няма други оръжия, за да запазя именно безценното. Ох, откъде ми хрумна тази аналогия? Михаело, ти си виновна...
:)
Не знам къде е истината. Този път съм сериозна. Никога не съм насилвала, противно ми е, не в същността ми, а само съм бранела. По моите стандарти. Кой знае кой е прав, аз не се наемам да съдя.
Всъщност ти си изключително точна в дефинициите си - наше право е да сме живи. И не само си точна. Не веднъж съм изказвала в пряка форма искреното си изумление от твоята фина и дълбока мисъл, примесена с чувственост. Всъщност един друг(а) непознат(а) го изрази перфектно семпличко:
Справедливо е, заслужено е, неискано е...
Затова е истинско.
И така можело...
Изводите са си за мен.
Радвам се, че те има!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
