автор: Yova

На перона остарял от очакване,
една жена разхожда чадъра си
и опипом в мрака те търси
след стъпки, телефон и мъгла.
Над нея валят въпросителни
за още, как, къде и кога...

Въображаеми релсите тръгват
безпосочни, отмити в дъжда
и няма сигнал за завръщане,
замряла е нощта в тишина.
Нямо проглежда семафорът,
очите му тъжно мълчат,
чадърът самотен разплака се,
и крилете в себе си прибра.

Нощните гари са на привършване
под прозореца ослепял от дъжда
и през щорите блесва в лъч от неслучване
малко тъжна и нечакана утринта.