В износени дрешки
ме облече неуместно съдбата ,
не съм първата и
последната няма да бъда,
но обидно е някак
да се върна преди да съм тръгнала.
И е облачно днес,
когато изпращам всичко по вятъра,
разпилявам посоките призрачни,
в невидими нишки
заплитам първите дни.
Не съм досънувала още началото,
но умея да бягам...ти само се спри.