автор: Nadya

Не ти обещавам слънчево време,
въпреки прогнозата на звездите
хоризонтът ще е заскрежен.
Неформално явление си,
когато проспиваш утрото,
а някъде в ниското шуми река
и гали слуха ми като далечно разминаване,
преди ледът да е приковал ръцете ти.

Усети ли повика на небето
звездите бяха толкова близо,
като апетитни гроздове
ароматно надвиснали в душата.

Улових си падаща звезда,
тя премигна с глас на детенце
и се сгуши топло в дланта ми,
остана само желанието да те обичам
въпреки прогнозата.

Подай ми ръка
ще преминем отвъд хоризонта.
Аз съм никой,
но в мен ще откриеш своите черти.
Ще ме обичаш ли толкова силно,
както умееш да обичаш себе си?

Не проспивай утрото
навън има повече слънце от очакваното.