автор: Gargabela

Бяло вино.
Приглушена светлина.
Може да е банално,
но да си запалим свещи.
Декемврийските вечери
винаги ми навяват тъга.
Ти знаеш, мили...
Искам тази вечер
да ти кажа нещо.
Черна рокля,
защото черното
ме прави някак по-добра
и слабостта ми не личи.
Прости ми!
Бих искала за теб да съм бяла,
но мразя този цвят.
От него ме боли.
Фалшивите ангели
винаги са в бяло.
И все пак бялото ще витае около мен.
Тази нощ ти го позволявам.
Не шампанско,
малко бяло шардоне,
полусухо и студено,
което вкус на светлина
в мене оставя.
Не искам рози,
ириси ми донеси.
Нека и те да бъдат бели.
Може би тази нощ искам
да ме заболи,
може би ...и да ми е студено.
Искам да си нежен,
но и малко по-късно... груб.
С някакво отчаяние да ме любиш.
Да слееш и последната си клетка с мен,
със сълзи и със стиснати зъбИ...
Така, сякаш всеки миг ще ме изгубиш.
Забрави, че мразя грубо да ме пипат,
че на добрия тон държа.
Бъди първичен.
Говори ми неща забранени.
Тази нощ ще се удавя
в тази моя проклета тъга,
ако не я прогониш.
Нима не го заслужавам?!