Тих кей... Звездите го люлеят.
Нощта се губи. Черен гологан.
Безгларусен е вятърът. Не пее.
Ръждива суша. Ничий капитан.
По шапката му само е солено.
Леглото му е лодка. Без весла.
Морето е дълбоко... забранено
като живот на прага на смъртта.
Изпъстрени са картите с посоки.
Неминати. От неудобен случай.
Очите му са тесни като покер,
от който нищо няма да получи.
Край портата мечтите си събува.
Завесата тежи - обесник тих.
Достатъчно е вятър да сънува.
И суша. На която да е жив...
19 - 22 Юни 2006 г.