ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 683
ХуЛитери: 0
Всичко: 683
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Приседнал си до мен.
Тъй както руските мужици. Преди пътуване...
И не за сбогом - не,
(с любими хора не се прощаваш - помня!),
а както ми се случва във живота. Просто временно.
Лек да ти е пътя! Но не знаеш...
На Възкресение съм точно там -
във нощвите, където се замесва хляба ти,
но и козунака за (не)очакван празник.
По Еньовден, на пълнолуние, аз съм феята,
която пропъжда вещиците от разорания ти брод.
Пазим я дълбоко тази тайна -
аз, твоята съдба, и най-желаната от теб жена. Съдбата.
А на Рождество...
На Рождество ти опаковам тишината,
която да послушаш извън всичките подаръци;
която да усетиш, когато ти е празно
и как всичко празно става минало...
...И в един момент ще спреш!
Тогава клетвите на старите ни баби -
онова пустосване ужасно, тегаво,
ще бледнеят като най-бистрия курбан.
Пред тях - онези, твоите.
Онези, които сам би си сторил.
И всичко, всичко от незнание...
А после тихо ще заплачеш.
Не, не така, обикновено,
(познавам сълзите на мъжа у теб)
но точно в тези ще прозре една голяма истина -
как се живее,
как се гледа без зеница в окото.
Тогава, знам - ще ме поискаш.
Просто знам! И не за миг, и временно.
Нищо, че не е сега. Когато...
Публикувано от railleuse на 26.10.2006 @ 17:24:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 111211 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Рубикон(и)" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Рубикон(и) от Meiia на 26.10.2006 @ 17:59:12 (Профил | Изпрати бележка) | На Рождество ти опаковам тишината
......................................................
Подарък върху който може да се мисли цяла вечност.
Както е почти нерешимо дали грешките ни от незнание са също толкова наша отговорност както и нарочните. Дори и тези на сърцето...
За него, някой ден, трагическа вина и трагическа невинност ще са едно и също и няма да имат значение. Оттам начева тишината: страшната или светлата. Зависи... |
Re: Рубикон(и) от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.10.2006 @ 10:29:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Нерешимо е, права си. Въпросът е когато ги има (живи хора сме, правим ги непрекъснато), дали ги търсим и се вълнуваме от тях. Било личните ни, било на човека до нас.
Само когато има безразличие за въпросните грешки, вини и невинности - като последици имам предвид, тогава вече няма значение. Никакво значение...
Както винаги, коментарът ти е изтъкан от оголено светоусещане.
P.S. "Любовта е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако спреш да отваряш подаръците и се заслушаш." Боби, 5 год.
И още...
"Любов е, когато излезеш да хапнеш с някого и му даваш повечето от пържените си картофки, без да го караш той да ти дава от своите." Кристи, 6 год.
И още...
"Любов е, когато твоето кученце те ближе по лицето, дори когато си го оставил самичко за цял ден." Мери Ан, 4 год.
И още...
“Любов е, когато кажеш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече." Матю, 7 год.
И още, и още, и още...
|
]
Re: Рубикон(и) от regina на 26.10.2006 @ 18:42:48 (Профил | Изпрати бележка) | Очи без зеница, не плачат, зенице!Добре, че си ти. |
]
Re: Рубикон(и) от 0805 на 27.10.2006 @ 01:10:38 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги преди да тръгнем нанякъде, родителите ми казваха "Е, поседим перед дорогой" и сядахме. Боже, какви мисли минават през главата в тези няколко минутки!
"Хванах се" за този момент от стиха ти, защото от малка съм научена да уважавам пътя. Пътуващите, търсещите хора. Скоро един човек, на когото безкрайно вярвам, ми каза - липсите са предизвикателство за търсещите. Ти не само, че си от търсещите, но си и от знаещите, rainy! И затова - нищо, че не е сега. Когато...
Сърдечни поздрави! |
Re: Рубикон(и) от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.10.2006 @ 11:18:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Минават тогава мисли, да. Понякога цял живот се изнизва, или пък части от него – като филмова лента...
Хубави спомени имаш. И спомените са хубаво нещо, но е достатъчно тежко, когато трябва насилствено да са спомени, а всъщност не са.
Уважавам пътя. И не само уважавам, а много повече. Да, когато...
Благодаря ти за сърдечността, Левена!
|
]
Re: Рубикон(и) от kristi на 27.10.2006 @ 15:45:07 (Профил | Изпрати бележка) | Стихът ти е една пътуваща любов. А когато е и опакованата тишина на рождество- е себеотдаване!
Силен стих!!!
...........Когато! |
]
Re: Рубикон(и) от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.10.2006 @ 17:44:19 (Профил | Изпрати бележка) | Лек да ти е Пътя...!
Вятърът на живота те носи напред и нагоре.
Често се случва да сменя посоката,
но после отново влиза в житейските коловози.
А ти вярваш, и се надяваш да откриеш Истината по-скоро.
През целия път я търсиш с огън, с любов, от сърце.
Ти знаеш, че няма да стане така - изведнъж.
А за всеки от нас целта е еднаква, далечна.
Търсим щастието във вселената вечна.
Вятърът на живота ни полюшва на кораба “Време”!
Щастието не е цел, то е Път, Посока, Движение,
и щастлив е онзи, който така го приеме!
Лек и щастлив Път!!!
:-***
|
Re: Рубикон(и) от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 30.10.2006 @ 18:31:04 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А ти вярваш, и се надяваш да откриеш Истината по-скоро. _________________
Студено. Без вятър...
И е черна пустинята.
Сама съм. И пясък.
Завивам се в минало.
Сърцето препуска -
ще изкърти гърдите ми
в оня ритъм на вуду,
приковал ме завинаги
вътре, в него. За който
спрях и хода на времето.
Затъмних и луната -
от болка. От чувстване.
Издълбах със очите
пътя му за завръщане.
И го чакам. И вярвам.
Дори и безмислено...
_________________
Лек и щастлив да е му пътя по пътя на Истината, да!
И Бог да им е на помощ на тези, които го чакат, и вярват...
Слънчице си ми ти!
Благодаря ти за дълбоките и чисти думи, Жени...
|
]
Re: Рубикон(и) от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 31.10.2006 @ 09:42:17 (Профил | Изпрати бележка) | И на Него, и на Тебе!
А аз съвсем неслучайно написах - лек да Ти е Пътя!
:-)))
Днес надзърнах в личния си хороскоп - пише, че не бива да мисля и действам прибързано!
Пожелавам го и на тебе!
:-*** |
] | |