автор: Freya

Клоунът днес е някак си нещастен,
гълъбите храни някак тъжно,
за смеха му хората си плащат
и смехът му, знае се, е длъжен
да кънти из целия площад,
а носът му алено да свети.
Целият дъждовен, кален град,
с всичките му каменни павета,
чака клоунът да разкаже смешка,
да извади шарени балони,
та онея, уличните грешки -
есенни листа - да се отронят,
в онзи купен смях да се удавят,
разните изгубени любови
скърцат със ръждивите си стави
миг преди дъждът да ги отрови.
Клоунът днес е толкова невзрачен,
клоунът е болезнено неважен...
Aко той във тоя миг заплаче,
зная - моят грим ще се размаже...