автор: Nadie

Имало само двама мъже, към които Елиту била благосклонна. Единият бил чичо Тролчо - мъничък, плешивичък, с големи, космати уши и очи на добър дух. За него да си купи книга било истинско мъчение. Заставал пред касата, вдигал томчето до лицето си, от което очите му ставали кривогледи, и започвал да преглежда страница по страница.
"Защо го правите това сега?", престрашила се да го попита веднъж Елиту. "Трагедия!", отзовал се чичо Тролчо. "Преди много години си купих едно криминале. Чета си аз и с ужас установявам, че последната кола е празна. Бели листа. Това ми обърка живота." "Чак пък живота - да не преигравате малко?" - Елиту се дразнела от мелодрами. "Давай на "ти", Елин съм." "Хе, на мене са те кръстили. Рядко име." - усмихнало се момичето. На чичо Тролчо, обаче, не му било до съвпадения - вече гребял на четвърта по канала на спомените: "Та ядосвам си се, значи, а точно тогава беше дошла нова колежка. Взе книгата и на празното написа 'От какво се прави ливада? Нима не знаеш? Трева и една пчела, и да мечтаеш.' * Влюбих се мигновено и до смърт. Мисля, че тя също. За месец дописахме книгата с най-красивите любовни стихове." "Защо не се взехте, то такава страст", иронично подметнала Елиту. "Какво говориш! Тя си имаше семейство, дете, аз също бях семеен." "Е, много старомодно бе, чичо Елине (Тролчо-сваше го само мислено, да не го обиди). Не се ли изпраскахте поне веднъж?" Контрастът на красота с кремиковски речник бил защитен механизъм, с който дистанцирала мъжете. Човекът само се натъжил: "Да, изпраскахме се. Но дори и така да го кажа, няма да оцапам момента, да знаеш. Никога повече не ми се случи такова нещо! Тя беше магьосница!" "И?" "Не остана. Чувстваше се отговорна към семейството си. Напуснах работа - подкосяваха ми се краката, щом я видех. На колата беше останало малко място, колкото за 'Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси. Прости ми, конче ненадминато! Как страшно ще се вее твоя алаброс и ще свети като слънце в гилотината.' ** Казах й когато прецени, че моментът е дошъл, да ми прати книгата до поискване в пощата. Ходя да проверявам всяка седмица вече осемнадесет години, десет месеца и тринайсет дни." Чичо Тролчо се заплеснал. Настъпило неловко мълчание. Накрая се окопитил, поразтръскал космати уши и сръчкал чувство си за хумор, че и то се било заплеснало: "Освен това до ден днешен нямам представа кой е убиеца, а това адски ми скъсва нервите." "Съдията е. Инсценира убийството си в пета глава и трепе всички наред", отбелязала Елиту, за която вече разбрахте, че била много начетена. "Ти разбули тайната, принцесо! Ела да те черпя кафе отсреща, а после ще отидем до общината да те осиновя, посредством което да се докопам до трона - Царят Елин!" Тъкмо тогава, обаче, в книжарницата се обадили от полицията и съобщили на Елиту, че майка й и баща й са се размазали в крайпътно дърво край ранчото си.

След погребението, принцесата и брат й, долетял по спешност, хапнали пасти, поляти със сълзи, в любимата им сладкарница. Направил всичко възможно да я убеди да отиде с него в Америка, но не би! "Ей, ама голям си инат!" - предал се, напълнил й хазната с доларчета и отлетял обратно. Момичето се обадило на една строителна фирма с инструкции за неузнаваем ремонт на родния апартамент, наковало им с удивителни и-мейл в смисъл и да се разберем! нищо от старите вещи да няма! ни скрин, ни библиотека, нищо! каквото искате, това ги правете! наемете вехтошари! ясно ли е! Това бил то стилът на красивите благороднички с пълна хазна.

Минали-не минали няколко дни, в книжарницата влетял другият мъж, към когото Елиту била благосклонна - Брат-ми-2. Вече имало година откак се бил захванал с антикварен бизнес и преуспявал умерено. Бил развълнуван. Какво ти развълнуван, направо се тресял, мятал ръце и крака без координация, а в погледа му се четяла тиха лудост. "Няма да повярваш! Мими, смени я, моля ти се, да я водя на обяд, че е много спешно!" "Нещо ми се виждаш превъзбуден. Да не си намерил доказателство за пръднята?" - кикотела се Елиту развеселена. Брат-ми-2 поръчал бяло вино, абсолютен прецедент, при положение, че и двамата не близвали алкохол - "Ще ми потрябва ледът", смутолевил несвързано, бръкнал в джоба на якето си и извадил книга. "Чела съм я, бе! Не помниш ли, че ти ми я пробута още докато бях невръстна - най-доброто криминале, писано някога и дрън-дрън...Кво ви става на всички, като обсебени сте от нея! Чичо ти Тролчо и той..." "Тая точно свършва по-различно." - прекъснал я Брат-ми-2 и й подал книгата. Елиту я прелистила и ахнала. Любовта - безумна, отчаяна и страстна, съклетясала между страниците толкова години, се отскубнала, промъкнала се по пръстите, които я държали, нагоре по ръцете, нахлула през увисналата от удивление уста, и взривила принцесата отвътре. Когато алабросът й светнал в гилотината, се поосеферила. "Къде я намери?" Брат-ми-2 се напрегнал: "Там е цялата работа. На нощното шкафче у вас!", мигом скочил и захлупил ледарката на главата на Елиту, която междувременно била припаднала.

Нали ги знаете принцесите какви са - в кулминационния момент коя заспала, коя без една обувка, коя вземе, та припадне, вместо да признае сладкото си поражение.
_________________________________________
* Емили Дикинсън в превод на Цветан Стоянов.
** Борис Христов - "Конче мое"