автор: BlackCat

Как да кажа на гладен, че светът се изхранва с илюзии?
Как пред него да хвърля за гълъби шепа трохи?
Как пред бос да поспра и, защото ме стягат обувките,
да изплача, че пътят е тежък и много трънлив?

Как да шепна на глух, че забравям за птичите песни?
Пред очите ми колко е тъмно - да споря със сляп?
А пред онзи, комуто изгасва животецът вечер,
да умувам за някакви мъдри и бъдни утра?

Как пред слабия духом да вия от страх или болка?
На мъдрец да крещя, че не вярвам ни в дявол, ни в бог?
Как да взема назаем точно тридесет сребърни гроша
от приятеля, с който делили сме хляб и подслон?

А пък онзи, от който попивах житейски уроци,
как да гледам в очите без укор, без гняв и без страх,
щом от него разбрах, че е рано за смъртното ложе,
дори и когато за този живот закъснях.