пролетта без теб - петниста врана
мокра от началото на клюна си до облаците
сутрин гладна тропа по перваза ми
вечер вие жадно под леглото
пет луни се срещат и бълбукат
в дъното на локва небосклонна
липсващи звезди
стаена ревност
дъждовете са игли от изгорени нежности
зимата е стръмна партитура
глухи тонове се изкрещяват сред гнездяща липса
в последна неделя не им се преплита на рибите
хълмове сенки издигат под и над очите
отвътре е същата -
есен като църква без органи
ангелски песни бучат в гърлата на вятър фалшив
кърваво е
болно и безнадеждно
невлюбен сезон
над гора в бордо и обсебване
лято без теб -
свит гълъб в белег от ярост до смърт
морета прегънати
скали безпощадни
вярвам в безсезонна любов и в теб
вселен в пулсиращото изменение
на постянни тътени